Зимно пътуване в Европа – Коледен дух в сърцата (2)

26 декември, 2017

Втори ден на Коледа – втора зимна приказка – както обещах, втората част от едно зимно европейско пътуване с кола.

*Първата част може да прочетете тук.

Барселона не знае какво е зима, но знае какво е „празник“

Завършвайки зимното си планинско пътуване във Франция, влязохме в Испания, в източната й част, и така стигнахме и до Барселона. Пристигнахме рано сутринта, за пореден път прегладнели и решихме да мислим кое-как, след като хапнем. След недълго скитане, с радост забелязахме една закусвалня, която тъкмо отваряше и която бързо се напълни. Първо впечатление? Дядовци със платняни шапки, шлиферчета и вестници, под ръка със своите цветни баби идваха за сутришно кафе и пастички. Второ впечатление? Много, много шум, бързо дърдорене и много, много пасти – за туширане на високите децибели и утешение за уморените ни глави.

Това, което е непоправимо с една паста, е по-лесно поправимо с две

Бяхме си намерили хостел, в който да отседнем, но имахме няколко часа до настаняването, затова решихме да отидем до морето.

Слънце през януари? Хора, къпещи се в морето? Невероятно синъо и празна плажна ивица? Да, да и пак да:

Барселона през януари

Кристал

Разходихме се из един от модерните архитектурни комплекси до крайбрежната ивица:

Без корекция на цвета на небето…

… и продължихме разходката си към

 Parc Güell, една от перлите на града, дело на архитекта Антони Гауди

В интерес на истината, много от емблематичните сгради на града са негово творчество и ако под архитект разбирате човек, който чертае кубчета и проектира скучни бетонни структури, разгледайте неговото „творчество“. За неговите проекти казват, че са „органични“ и „сякаш сливащи се, произхождащи от околната среда, а не нарушаващия я“. Но нека тръгнем към парка и ще ви покажа (отчасти) какво имам впредвид…

Разходката до там е много приятна – китни балкончета, наблъскани с коли улички, дръвчета, моторчета и музика. А и който иска да пребори няколко баира и струпани сгради, докато постепенно стигне до най-високата част на хълма – парка, и да се наслади на простора и контраста между двете – определено трябва да тръгне пеша!

Портокали през януари? Барселона you’re drunk

Горе-долу в началото на парка изниква гледката с този… балкон:

Място за музиканти, разговори и чаша вино с изглед към града

Той по-скоро прилича на природно образувание, отколкото на архитектурна конструкция – гнездят гълъби, има прекрасна акустика и форма с форма не си приличат. Хареса ми, че много приятели се събираха именно на този балкон, наслаждаващи се на изпълненията на музиканти и смеещи се над бутилка вино… Испанска им работа…

А ето и гледаката, която се откриваше към града:

Част от Барселона – поглед от балкона

Навсякъде из дърветата и тревата имаше папагали и наред с другата разнообразна, буйна растителност на парка, допринасяха за визията му на… райско кътче:

Къде е папагалът?

Паркът е голям и проектиран така, че разхождайки се, може да го разгледате от различни гледни точки, ето поглед към въпросната тераса и постройката с кула:

Друг поглед към парка

По залез слънце се насладихме за последно на формите и сенките на парка, на умението на човек да се намеси в природата, без… да се намесва почти:

Цветя, светлина и сянка

 

Хостелите също са АРТ

Доволни и заредени със слънце и някак странно отпочинали се прибрахме в хостела си – Pars Tailor’s Hostal – рецепционист, тананикащ си песен на Боб Марли, с буйни къдрици ни посрещна ведро. Бях впечатлена от интериора на хостела, както името подсказва – целият обзаведен като шивашко ателие – имаше костюми окачени по стените, стари платове и куфари, старинни шевни машини като част от интериора на стаите. И знаете ли какво? Оказа се, че две приятелки на рецепциониста са обиколили антиквариатите в града и са подбрали всичко за интериора – изключително трудоемка и сполучлива работа на две не-интериорни не-дизайнерки. Но Барселона целият си е артистичен, цветен, пълен с музика, импровизация и слънце…

Просто част от интериора…

За съжаление, снимките от Барселона не са много и не могат да опишат в детайл нито сградите, нито хората, нито изкуството, но от това зимно пътуване научихме, че Барселона има чудесно вино и пасти, прекрасни слънчеви дни през януари и страхотни хостели, където можеш да се запознаеш с хора от цял свят докато си приготвяш сандвич. А и също така, ще ти споделят какво интересно се случва точно в този момент в града… който диша.

И сякаш…

на хората от Барселона винаги им е Коледно

– усмихнати, увити в шалове, на разходка, плуващи в морето или слушащи Боб Марли. И всеки разбира и усеща зимния сезон, неговите удоволствия и празници по различен начин. С изключение на наличието на tapas (испански мезенца-хапки) – те са задължителни и подходящи за всеки случай!

И така, зимната (пред/след)Коледна приказка свършва дотук, за да ви разкажа по-нататък за пролетна Испания – по западното й крайбрежие.

Ако ти харесва статията, le share: