Приказна фотосесия – сНЕЖНАТА Кралица

19 април, 2018

Кой не обича приказки, костюми и мистериозни персонажи? Ами, все някой не ги обича! Но аз и Славена Симеонова (slavenamustart) определено не сме от тези хора!

Славена е моя много добра приятелка и страхотен артист (както сами можете да се уверите). С нея, така да се каже, си замесихме едно много добро артистично „лепило“ – моята страст за детайл, портретна фотография и емоция и нейният артистизъм, фотогеничност и… костюмът и аксесоарите, които сами си е направила. Много обичам като ми каже: „Хей, Биби! Какво мислиш да…“ И Биби винаги мисли: „Правим го“.

Малко предистория… Слав рисува комикси от малка, обича да прави разни хендмейд неща и обожава колажите, така че не е чудно, че вече имаше костюм и идея за фотосесия. Аз пък имам една полупразна стая, хубава настолна лампа, хубави чаршафи с рози и други подръчни аксесоари и хрумвания.

Хайде, да ви покажем и малко снимки, които, както във всеки мой пост, напомням, са снимки за благотворителност – всеки от вас може да ми пише да го снимам за символична сума и парите ще бъдат дарени за благотворителна кауза.

Смятам да ви грабна вниманието с този пронизващ поглед:

Тук сме в началото на фотосесията и още се радвахме на дневната светлина и топлият сив цвят на стената. Както виждате, Слав е боядисала пръстите и лицето си с бои, за поставянето на които използва гъбичка/парцалче – за да се получи „заскреженият“ ефект. Имам бижута, за които не се сещам с години, но прозрачният, ъгловат пластмасов пръстен беше добро допълнение към „ледената“ визия.

Може би един от любимите ми кадри, включващи ръцете и лицето й. Съвет – не си залепяйте ръцете за лицето, когато се снимате, само леко го докоснете. Иначе изглежда все едно бутате желенце с пръстче. При обработката на снимката засилих синкавото на пръстите й – сметнах, че ще пасне добре на изразителните сини очи.

Историята на този кадър е крайно любопитна. С една друга моя приятелка посетихме една кратка лекция за кулинарна фотография, където лекторът демонстрира атрактивно заснемане на розови… целувки… Първо пробвахме заснимането на десерта на небрежен някакъв фон. При вторият опит използвахме синя чиния – розовото/червеното добре контрастират на син цвят – цветовете „гръмват“ и всичко започна да изглежда „по-сочно“. И си седя аз… И гледам Слав седнала на скучното дъверно дюшеме… И си представям как режа после във Фотошоп, за да сложа нещо по-подходящо… И изведнъж ми изниква в главата… чаршаф! Точно така, имам червен чаршаф на рози, който добре би акцентирал червеното й червило. Нито дума повече – чаршафът вече е на земята и допринесе за страхотния контраст на няколко кадъра. А и розите допълват добре, приказната ни визия, нали?

Чудесен кадър, но моля ви, не правете като мен – не режете пръсти. Преди да щракнете огледайте добре дали хващате всичко, което ви трябва. Розички можете лесно да си добавите за фон, но пръсти трудно ще си нарисувате 🙂

Какво е една фотосесия без снимане на малко детайли? Заскрежени бузки и вежди, нежна перла и красиви пухове и дантели?

В следващия кадър имаше някаква интензивност според мен… Тръгвам да си слагам редовните снежинки (много ми харесаха!) и нещо смених белия цвят с червен. Опааа… То не било лошо… Хм… И така… 17 пъти не беше лошо! Лично на мен ми приличат на лситенца на цветя, на конфети, на капки… Кой знае? Нали работим за мистерия в тази фотосесия!

Любимите ми кадри… Тези, в които един поглед ви говори. Приказката се разказва от него. Както забелязавате, тук вече нямаме слънце и естествена светлина, но се сетих навреме за настолната лампа. Обърната под подходящ ъгъл (не директно в лицето), лампата хвърля мека, топла светлина, която добре контрастира на студените тонове.

Видяхме няколко детайла заснети на дневна светлина, но както обичам да казвам – експериментирайте! Искам да опитам пак. Знаех, че имам доста добри кадри на детайли вече, но ми беше любопитно какво „ще даде“ изкуственото осветление. И то „даде“: красиви отблясъци в облеклото на Славена, приятни контрасти и игри на светлина и сянка. Неслучайно много фотографи снимат в така наречения „златен час“ – близо до залез слънце, също и при изгрев – тогава светлината има по-оранжавеещи нюанси и дава хубави оттенъци. Обикновената дневна светлина, както можете да видите в другите детайли – не дава такова „богатство“ и топлина на цветовете. Нямахме златен час, но пък имахме златна лампа.

За някои хора е трудно да позират пред камера. Отдавам го на притеснение и недостатъчното суетене на фотографа. Изобщо не се притеснявах да се качвам на табуретката, да залягам зад нея, да минавам отляво, да надничам отдясно. Следващият кадър е доказателство, че не е нужно да гледате директно в обектива и да насилвате усмивка, за да се направи добра снимка. Както виждате също, Славена непоклатимо и невъзмутимо понасяше моите притичвания в стаята от 9 квадрата и запази самообладание до край:

Мисля, че любимите ми кадри станаха много, но този определено е един от тях – половината лице в светлина, половината – в сянка:

Да си призная, не работя умело на Фотошоп. Но този път знаех какво искам. Исках четки, с различни текстури – наподобяващи снежинки, скреж, всякакви шарки. Има безкрайно много свободни ресурси в интернет – веднъж като ги заредите четките във фотошоп, можете да ги ползвате точно както подсказва името им: те имат определена „текстура“ и „цапвайки“ тук и там, можете да постигнете различни ефекти, като този на скрежта например:

Използвах ги в този кадър, защото исках да акцентирам на погледа и да приглуша остатъка от детайла. Също така, искаш да изглежда все едно Славена наднича през заскрежено стъкло. Бррр!

Небрежен кадър, който също много харесвам. Не се притеснявайте да се движите по време на снимки – вашият фотограф ще си „уцели“ моментите да ви снима.

Снежната Кралица има много снежинки, да. И трябва да ги покажем!

Понякога фотографите носят шалчета и ви говорят с фенси-фенси (странни и модерни) термини. Като чуете „контражур“ разбирате, че има нещо френско, разбирате, че има някаква „контра“, но се прокрадва едно съмнение, че има въобще нещо общо с контрата на Балканчето от нашето детство… И сте прави. Контражур е прост термин в изкуството, който подсказва, че светлината („жур“) идва зад („контра“) снимания обект. Така, главният ви обект е затъмнен, потаен и има една тънка ивица светлина, която се показва зад него. Горният кадър е пример за контражур. Създава много мистериозно излъчване. Харесва ми и лъчът светлина от лампата.

Ето и един кадър без обработка. Просто Славена, нейната коронка (собствена изработка) и сините й очи!

Тук се случва някаква магия, но не можем да ви кажем каква. Поне една тайна трябва да си запазим „в кухнята“.

В тези кадри, които ни връщат в началото на фотосесията, съм замазала пода, нарочно по-небрежно, за да прилича отчасти на мъгла. Не исках детайли. Исках само да наблегнем на позата на модела, облеклото и елегантността.

Много любим кадър. За да хванем по-голяма част от костюма наведнъж, решихме да сгушим Слав на топка. Докато се опитвахме да покажем цялата подплата на костюма, правена от нея, сполучихме и с един от най-замечтаните погледи на Снежната Кралица. И макар да е сНЕЖНА, тя също е много НЕЖНА… и това е уловено в точно този момент, в този поглед.

Благодарна съм, че имам фотоапарат, за да хващам такива моменти, и че има хора като Слав, които зареждат с идеи, позитивизъм и креативност. А също и подкрепят добри каузи.

И понеже не може само сериозно да го даваме:

…и направихме фотосесия killer, огладняхме много и хапнахме по един банан за добре свършената работа!

Забавлявайте се! Без значение дали сте Снежната Kралица или някой друг приказен герой! А кой е вашият любим?

 

Ако ти харесва статията, le share: