Приказни герои в село Хотница

13 април, 2018

Тръваме на път

Най-накрая се запролети, грейна слънце, раззелени се – с най-приятното априлско сочно зелено. Само това чаках. Да започна да пътувам из България.

„Натоварих“ кученцето ми Бел (от Бел-аджийка, може би) в колата и „щракнахме“ за спомен вирнатите уши, готови за приключения:

Бел в колата

За няколкото дни почивка имах планирани вече няколко бойни мисии, но в този пост ще ви разкажа за чудното село Хотница (близо до Велико Търново) и неговите приказни четирикраки герои. За село Хотница ми разказа моята приятелка Ради, която отидохме да вземем с колата и не забравихме (да се опитаме) да си направим прилично селфи:

И не, това не е „дъкфейс“, а просто привличаме вниманието на Бел, която вече почувствала се комфортно в колата, спря да ни обръща внимание и се занимаваше със своите си (кучешки) неща.

Раят за четириноги приятели в с. Хотница

Понеже напоследък всичко се случва в движение, пътувайки от Варна за Търново, Ради имаше повече време да ми разкаже за мястото, където отиваме. „Приятели на четири крака“ е ферма-приют за животни, където всеки може да посети, погали и нахрани животните и поприказва с лъчезарните и колоритни собственици. Можете да прочете повече за тях на фейсбук страницата им.

Това, което не знаехме преди да пристигнем, че фермата има своите многобройни дейни приятели и съмишленици. Един от приятелите на фермата пише приказки за животните в нея, които после се четат на децата посетители, а при заминаването ни се засякохме с двойка французи, живеещи във Варна (и говорещи отличен български), които бяха дошли да помогнат с пролетната работа по фермата. А домакините не забравиха да ни напомнят за предстоящия концерт през май месец – рок банда на поляната и отворени врати на фермата. Та ето такива хора гравитират около това прекрасно място.

помощ за "Приятели на четири крака"

Сигурно се чудите защо всички тези хора (и две девойки от Варна) са решили да посетят този приют, а не да отидат при овчиците на леля Пенка от Горно Надолнище. Може би, отчасти заради специалните истории на тези същества и пословичната им дружелюбност.

Втори шанс

Повечето от животинките получават втори шанс (за живот) в приюта. Едни са били определяни като „агресивни“, „неконтролируеми“ и стопаните им не са ги искали; други са били болни или просто възрастни, т.е. все на някого „в тежест“. Това е едното лице, едните „факти“, а ето какво видяхме ние:

Запознайте се с магарето Боби, който е (бил) толкова агресивен, че само търси как да опре главичка на рамото ти. Кротък като агне, пък си е… хубаво, голямо магаре! Явно „средата“ оказва влияние и на магаретата, не само на хората и нека не виним „лошите гени“ за поведението си.

А това тук е кобилата Ивайла – за която предишният стопанин не желаел вече да се грижи. И тя била с диагноза „буен характер“, а сега домакинката се шегува, че човек може да си изпие кафенцето на дупето на Ивайла, без да се смути ни най-малко.

Някои животни са спокойни и ненатрапчиви, а други, като козелът Андрей – са спокойни, но… страстни натури. Или поне със страст към… биричката. Милият, само ни обикаляше и питаше за бира. Ако посещавате приюта другия месец и пийвате биричка на рок концерта – дръжте си чашата здраво, защо Андрей е бърз и ще ви я отмъкне. Стопаните смятат, че Андрей е бил бохем в предишния си живот и все още в настоящия се прокрадват страстите му от минали животи. А, пазете си и цигарите…

Пуки е симпатична млада дама, която обича да си почива и да си пригрухтява кротко. Много е добродушна. И тя си има слабост – хапването, но е също толкова гостоприемна и симпатична като другите герои на фермата:

Това е пуякът Григорий (Гришо), който макар и красив и наперен, обичал да си клъвва някой по-нахален гост. Е, на мен Гришо ми даде да го погаля по гърдичките – здрави, широки, покрити с меки пера. И не знам защо така, но мен „пуяците“ винаги са ме харесвали (прокашляне). И макар всички да знаем израза: „Какво се надуваш като пуяк“, Гришо има защо да се надува – защото е изключително красива, цветна и дружелюбна птица, която са спасили от красива… Коледна трапеза.

Ето го и малкото кученце Сажда – което преди няколко дни дошло пред вратите на приюта с подуто стомахче, а днес вече е малка, но отговорна пазачка, заедно с кротката Нуша, която тихичко те следва из двора и бута муцунка, за да я погалиш. Вечер Нуша не спи и обикаля като гони невестулки и други „врагове“ на своите приятели.

Докато аз си играя със Сажда, Добо и Бел:

Ради беше безмилостно нападната и трябваше да й се притека на помощ:

Шегата настрана, овцете и овните толкова обичат да ги галиш под мишките (не по главата!) и толкова много им хареса как Ради се справя, че започнаха да се бутат една друга за нейното внимание. Понеже тя не смогваше, аз като една истинска приятелка й се притекох на помощ в чесането на подмишнички:

Белият панталон ще го перем после… Едната овчица е била толкова болна – с възпаления на органи и т.н., че не са й давали никакви шансове за оцеляване. Години по-късно, здрава и щастлива, идва, за да я погалиш и почешеш… В кадъра не се вижда и една сляпа козичка… която също толкова щастливо живее в разбирателство с останалите животни и чудесно се ориентира в уютния си дом.

Един от най-дребните обитатели е… Жар Птица – малкото пиле, любимец на всички деца и главен герой в приказките, които са създадени за „Приятели на четири крака“. Не само че приказки се пишат за животните, но и приказки се четат на животните. Стопаните твърдят, че животните стават още по-спокойни и внимателни, когато някой им говори и чете. На всеки оставям да прецени сам, доколко тонът на гласа ни и самите изречени думи имат влияние върху хората около нас. А защо не и върху животните?

Въпреки че зимният сезон е бил тежък и с много наводнения, а за Вера и мъжът й имаше много работа в градината, тя ни накара да се почувстваме у дома, отдели ни изключително много време, внимание, разказа ни истории и ни вдъхнови с плановете за фермата.

Точно при входа на фермата се планува да се устрои къща за гости, където може да се отсяда и хората да се наслаждават на градината и животните за по-дълго; постройката на заден план се нуждае от един добър ремонт и една малка верандичка отпред би й стояла много добре:

Дори и към днешна дата, всичко в градината изглежда спретнато, подредено и … спокойно:

Каквото почукало, такова се обадило

Знаете ли, че:

  • Навремето е имало няколко училища, които са отглеждали животни и децата от малки са свиквали на грижа и контакт с тях;
  • Съществуват и днес „проекти“, при които един обикновен човек може да отиде и да „прекопае“ някоя градина или да помогне със събирането на плодове, заради чистото удоволствие от физическия труд, пеещите птички и знанието, придобито за обработката на земята;
  • Не знам какво се случи в последствие, но бяха стартирани няколко проекта за ученици, които да помагат на възрастните хора по селата – кой не мечтае за такава лятна ваканция – слънце, чиста вода и въздух, разходки и боси крака;

Впечатли ме, че Вера не ни натрапваше грижите и трудът, които се полагат за животните, нито ни чете лекции за хуманност и веганство (примерно). Тя просто оставя хора, които ги вълнуват проекти като горните да се насладават на това, което правят те самите. Тя, съпругът й и приятелите им се стремят да създадат място с позитивна и зареждаща енергия, която да усмихва. И това е, което се чувства като се отиде там. Ако желаете да ги посетите, просто им звъннете – контакти има на фейсбук страницата им по-горе.

Странно е, как „местата“, „хората“, „историите“ ни „намират“. Отдавна в главата ми се въртят всички тези мисли за природа, приказки, преоткриването чара на живота на село и създаване на кътчета за почивка сред природата. И ето, попадам на това място, което не само ме изпрати с широка усмивка на лице, но и което лично ме ангажира да напиша няколко приказки за деца с новите ми приятели от фермата. Сигурно и ще ги илюстрирам.

Пределно ми е ясно, че животът не е само цветя и рози. Той е и кален двор след тежка зима.

Въпросът е, както споменавам и в други мои постове – в посоката на мислене. Вълнуваше ме темата за гореспоменатите проекти и инициативи и ето че намерих хора, които вече правят тези неща.  Затова искам да ви насърча да мислите и говорите за нещата, които ви вълнуват, защото така ще се появят и вашите „градини“, където ще сеете и ще растат вашите „идеи“. Ще се появяват „от нищото“ нещата, които ви интересуват и които ви карат да се усмихвате. Често, като по-малка чувах: „Биляна, една птичка пролет не прави“, но тази пролет е поредното доказателство, че ако излезеш от черупката си и „пропееш“ – ще намериш и други, които ще пеят твоята песен. Но да, схванахте идеята.

П.с. Въобще не съжалявам за изцапания бял панталон.

Ако ти харесва статията, le share: