Истории

  1. Погледът може да се възпитава… Стига да го искаме.

    3-ти Март е. Честит празник, българи! Искам в този пост да ви говоря по-простичко, по-достъпно, с повече примери. За да бъде разбран един човек или за да може да бъде видяно (разбрано) едно нещо – трябва да имаме „очи“ за него. Някак често забравяме, че погледът се възпитава. Едни си говорят „префърцунено“ и  използват „високопарни…

  2. Прегърни ме

    Прегърни ме. Навън е студено, а аз горя. Пак си се борил навън. Познавам по уморените очи, По тихия глас. Но аз съм тук! И, всъщност, ако ме прегърнеш, Ще ти стане топло. Сливи за смет. Топлота за умора. Ела. Подай ръцете си. Не, няма да ти гледам на ръка- Никой не знае какво ни…

  3. Той не е такъв

    Прибирам се от работа, скролвам си из фейсбук, попадам на един пост – страхотна черно-бяла снимка и интересно заглавие „Не е такава“. Викам си, ех, нещо поетично и романтично ще да е. Да, ама не. Но пък ме накара да се замисля за стереотипите. Също така за отговорността на две страни за определено положение. Да…

  4. Котешки език

    По принцип съм нежна. – Много обичам да прегръщам, да докосвам с ръце, да приглаждам, поглаждам, погалвам. Много леко. – Но не го показвам. Даже напук го крия. Напук съм грапава като котешки език. И видимо грубовата, макар и с бели ботуши и бяло палтенце, често ме отбягват. – Чакам днес за курс по Първа…